• +359 98 892 8525
  • team@communityfab.com
  • Sofia, Bulgaria
Статии
Възможната България: общностите, които създават бъдеще

Възможната България: общностите, които създават бъдеще

„… добродетелта е възможна само в рамките на общност и традиция.“ – Аласдър Макинтайър

В предходната статия описахме модела на Community Fabric – визия за общности като културно-политически екосистеми, където образованието не просто подготвя кадри, а отключва социална промяна и икономически растеж. Вдъхновени от философи като Аласдър Макинтайър, ние разглеждаме общността като контекст, в който личната свобода придобива значение чрез добродетел, традиция и обща цел (IEP).

Моделът съчетава:

  • Устойчиво икономическо развитие чрез образование;

  • Самоуправление и гражданско участие;

  • Споделени ценности и културна идентичност;

  • Технологична иновация на местно ниво.

За да бъде възможна подобна трансформация, са необходими пет ключови предпоставки: свързаност и мобилност, политическа децентрализация, талант и младеж, гражданска активност и достъп до социални услуги.

Как стои България спрямо ключовите предпоставки?

Ето как се представя България по всяка от тези структурни предпоставки:

Свързаност и транспорт:

Железопътният транспорт остава слаб елемент в транспортната мрежа на България. Делът на пътниците, използващи влакове, е едва 2,7% от всички пътувания (НСИ, 2023), докато железопътната инфраструктура се оценява на 4,15/10 според IMD World Competitiveness Ranking (IMD, 2024). Това поставя ограничения върху мобилността между общности и достъпа до образование и услуги, особено в периферни региони. Липсата на ефективен транспорт води и до социална изолация на млади хора и затруднява връзката между икономическите и образователните центрове.

железопътен транспорт и периферни райони

Политическа децентрализация:

Българските общини разполагат с ограничени фискални ресурси – едва около 20% от бюджета им идва от собствени приходи, останалото е от централни трансфери (OECD, 2023). Това затруднява реализацията на местни политики, включително в образованието, социалната грижа и иновациите. В резултат местните администрации остават изпълнител на централни програми, а не самостоятелен двигател на развитие. Без реална децентрализация, трудно се изгражда устойчив капацитет за местни партньорства между училища, НПО и бизнес.

Младежки потенциал:

По данни от IMD World Talent Ranking 2024:

  • 66-о място (от 67 общо) по „Readiness“ – добър достъп до образовани кадри, но слаба връзка с бизнес нуждите и бъдещи умения;

  • 63-о място по „Appeal“ – най-ниско в ЕС по способност да задържа таланти, особено млади хора с технологичен или креативен профил;

  • 47-о място по „Investment & development“ – сравнително добро съотношение между брой ученици и учители, но липса на стимули за продължаващо професионално развитие.

Тези тенденции създават порочен кръг: ниското качество на образованието води до недостатъчно квалифицирани кадри, което на свой ред намалява конкурентоспособността на икономиката и стимулира още повече млади хора да напускат страната.

младежки потенциал

Гражданска активност:

Участието в доброволчески и граждански дейности остава ниско – около 10% от населението, със спад сред младите (Eurostat, 2023). Въпреки че има известен напредък, все още не е добре разгърната институционалната рамка за включване на граждани в процеса на вземане на решения – младежки съвети, училищни общности, граждански форуми. Тази апатия не е само културна, а системна – резултат от слаба мотивация, недоверие към публичните институции и липса на практики за съвместно управление.

Социални услуги:

В селските райони достъпът до образование, култура и здравеопазване остава проблематичен. Над 30% от селските училища са с остаряла инфраструктура или недостиг на квалифицирани преподаватели (МОН, 2023). Липсата на културни и образователни центрове извън големите градове създава културна и образователна изолация на цели региони, възпрепятствайки равния старт за децата и младежите.

Въпреки предизвикателствата, вече се предприемат реални стъпки във всяка от ключовите области – от по-добра свързаност до младежки инициативи и социални услуги. Повече за тези усилия, конкретните примери и какво още предстои – в следващата статия. 

Все пак някои светли примери от страната, които съчетават талант и иновации

Иновативни екосистеми:

София Тех Парк – първият научно-технологичен парк в България, където се срещат наука, бизнес и иновации. Създава база за високи технологии, подкрепа за стартъпи и връзка с университети. Повече: Sofia Tech Park

Тракия икономическа зона (ТИЗ) – около Пловдив, ТИЗ е модел за публично-частно партньорство, комбиниращо индустриални зони с професионално образование и университетска мрежа. Повече: Trakia Economic Zone

Силата на малките места:

Панагюрище – Професионалната гимназия по оптика в сътрудничество с местни заводи като „Оптикс“ реализира дуални програми, подкрепени от общината. Това води до реална заетост и задържане на млади специалисти в региона. Повече: Case study в Capital

Смолян – град с активна образователна и културна общност. Програми като „Младите за Смолян“ и сътрудничество между училища, библиотеки и неправителствени организации създават здрава местна мрежа и пространство за младежки инициативи. Повече: Пример от Смолян

Бъдещето е местно и знаещо

Примерите показват, че въпреки общите затруднения, съществуват местни модели, които променят играта. Те не разчитат на централизирана намеса, а на съвместност, капацитет и визия. В този смисъл, „възможната България“ не е абстрактен проект, а вече съществува – в мрежата от активни общности, подготвени млади хора, кооперативни институции и новаторски бизнес идеи.

От нас зависи дали ще я забележим, подкрепим и развием.

Библиография:

📌 Някои изображения и части от текста са изработени с помощта на ChatGPT, базиран на концептуалната платформа на Community Fab.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *