Отново е време за връщане към човешкото.

Докато светът затъва в нарастваща несигурност, популизмът и технокрацията се превръщат във водещи политически и обществени сили. Единият – със своята реторика на противопоставяне, а другият – с обещанието за рационално управление чрез алгоритми. И двата обаче имат едно общо: подкопават социалната тъкан, от която зависи едно устойчиво общество.

Но можем ли да предложим алтернатива? Можем ли, чрез завръщане към модела на живата общност, да градим ново устойчиво бъдеще?

Криза на демокрацията и възход на технокрацията

Световната демокрация се намира в криза – феномен, който политолозите като Яша Маунк (Mounk, 2018) описват като „илюзията за либерализъм“, при която изборите съществуват, но реалното участие на гражданите е минимизирано. В същото време технологичните гиганти и изкуственият интелект изместват човешките решения в посока алгоритмична ефективност (Zuboff, 2019), при която „данните знаят по-добре от хората“.

Рискът? Общество, в което социалният капитал – нашите връзки, доверие и сътрудничество – се изпарява.

Общностният модел – основа за иновация и устойчивост

Политологът Робърт Путнам описва „социалния капитал“ като ключов ресурс за всяка демокрация – невидимото лепило, което държи обществото заедно (Putnam, 2000). И именно тук идва значението на общността – не като романтична носталгия, а като реална алтернатива за иновативно, приобщаващо и устойчиво развитие.

Какво представлява този модел?

В основата на подхода, който изграждаме ние от Community Fabric, стои визията за общности, които не са просто място за живеене, а културно-политическа екосистема. А именно – трансформирането на образованието в катализатор на социална промяна и икономически растеж, поставяйки местната общност в центъра на националното благоденствие. Мислители като Аласдър Макинтайър подчертават значението на добродетелта, традицията и общата цел – ценности, които се изгубват в съвременния либерален индивидуализъм (MacIntyre, 2007). Общността тук се мисли не като противоположност на личната свобода, а като контекст, в който тя получава значение.

Този модел съчетава:

• обществено и устойчиво икономическо развитие чрез образование
• самоуправление чрез овластяване на младите хора и активно гражданско участие
• споделени ценности и културна идентичност
• технологична иновация, ориентирана към местните нужди

А работи ли това на практика?

Сравнително изследване на политическите философии в Япония разкрива, че комуниатаристките подходи имат по-висока корелация с общото благосъстояние в сравнение с либерализма или либертарианството. Това се дължи на способността им да интегрират индивидуалните права с колективните нужди, създавайки баланс, който противостои на радикалния индивидуализъм (Inoue et al., 2022).