Основният проблем, който дефинира Community Fabric (Общностна тъкан), е невъзможността на страната ни да обучи, задържи и привлече млади таланти, които да работят за благосъстоянието и развитието на своите общности.

Пропастта между знанията и уменията на завършващите училище и нуждите на бизнеса става все по-видима в съвременния динамичен пазар на труда. Според последните налични данни от IMD World Talent Ranking, България продължава да заема неблагоприятни позиции в класацията на държавите (61 от общо 67 държави), привлекателни за младите образовани кадри.

Въпреки че страната има определени предимства като ниска цена на живот и сравнително добро съотношение между брой ученици и учители, тя сериозно изостава по критични показатели. Изтичането на мозъци, слабото привличане и задържане на таланти в компаниите, както и несъответствието между университетското, началното и средното образование и нуждите на бизнеса остават значителни проблеми. 

Показателно е, че България продължава да бъде сред страните с най-висок дял (около 50%) на функционално неграмотни ученици според международните оценявания PISA, което поставя под въпрос конкурентоспособността на българското образование в международен план.

Тези тенденции създават порочен кръг: ниското качество на образованието води до недостатъчно квалифицирани кадри, което на свой ред намалява конкурентоспособността на икономиката и стимулира още повече млади хора да напускат страната. Решаването на този проблем изисква системен подход, който да интегрира образователните институции, бизнеса и местните общности в създаването на по-привлекателна среда за развитие на младите хора.

Community Fabric осигурява интегриран образователен модел, съобразен с контекста на местната общност, който трансформира традиционните училища в центрове за качествено образователно преживяване. Процесът започва с първоначално проучване, което анализира училищната среда и общността чрез качествени методи (анкети, фокус групи) и количествени макроиндикатори (икономически, образователни и социални показатели). Това задълбочено изследване позволява идентифицирането на ключовите проблеми и възможности за развитие.

След анализа се изготвя или адаптира визията и мисията на училището, като се дефинира ролята му като двигател на социалната трансформация. По този начин се създава основа за разработването на цялостна стратегия на образователния продукт – план, който превръща визията в конкретни мерки и стъпки. Този продукт включва адаптиране на специалности, профили, извънкласни занимания, както и обновяване на учебните планове и програми, за да отговарят на съвременните нужди на пазара на труда и общността.

Community Fabric организира и кръгли маси с участието на всички заинтересовани страни (община, родители, местен бизнес и други), за да се гарантира колективното вземане на решения и споделената отговорност за бъдещото развитие. Освен това, чрез целогодишна подкрепа, обучение на педагогическите специалисти и систематичен мониторинг на напредъка, моделът осигурява устойчивост на предприетите мерки и насърчава задържането и овластяването на младите хора.

Повече информация за необходимостта да бъдем общност можете да прочетете в статията, посветена на Пламен Маргаритов, съосновател на Community Fabric.

Какво е общност?
Общността представлява комплексна и взаимосвързана социална тъкан, съставена от хора, които споделят общи ценности, традиции, исторически корени и културна идентичност. Тя не се определя само от географската близост, а включва и психологическата и емоционалната връзка между членовете. В този смисъл, общността е динамичен социален субект, в който взаимната подкрепа, комуникацията и съвместното вземане на решения създават среда за устойчиво развитие и колективно благоденствие.

Защо точно общностно развитие чрез образование?
Образованието е ключовият инструмент за трансформацията на общността, тъй като то оформя бъдещето чрез развитието на умения, знания и гражданска отговорност. Чрез иновативни методи като проектно-базирано обучение, училищата се превръщат в центрове за социална трансформация, където младите хора се овластяват да поемат активна роля във формирането на бъдещето си и на цялата общност. Този подход интегрира академичните, икономическите и социалните аспекти, като преодолява пропастта между образователните резултати и нуждите на пазара на труда, и по този начин създава устойчива основа за общностно развитие.

Ако все пак трябва да поставим философска рамка на платформата на Къмюнити Фабрик, то тя е насочена към федеративно разделение, където политическият и властови център е разпределен между местните власти; черпи от либерализма, наблягайки върху свободата на избора и поемането на лична отговорност, споделя виждането на комунитарианците, според които общностите са мястото, откъдето тръгва развитието на добродетели и социален капитал; и последно от социалния конструктивизъм, който разглежда реалността на хората като социален конструкт или плод на техния език, мисли, истории, виждания. По своята същност обаче образователните модели, които създава Къмюнити Фабрик (Общностна тъкан) не трябва да бъдат ограничавани в горните рамки, като те следва да бъдат адаптирани според време, място и контекст.         

Концептуалната платформа на Къмюнити Фабрик се припокрива най-вече с идеите на комунитарианците. За тях общността е жизнено важен социален субект, в който всеки участник допринася за формирането на цялостна, устойчива и съвместно развиваща се среда. В този контекст образованието се явява основен инструмент, чрез който се възпитава гражданска отговорност, се развиват умения и знания, и се създава хармонична и благоденстваща среда. 

Следва да се подчертае ключовото значение на понятието „практика“ в процеса на съзряване, образоване и развитие на младите хора. Значителен принос към това философско направление носи Аласдър Макинтайър в своя труд „След добродетелта“. Той дефинира практиките като комплексни социални действия, които имат следните характеристики:

1. Комплексно социално действие: Практиките представляват цялостни процеси, в които участниците се включват активно, като спазват определени норми и процедури, които дефинират самата дейност.
2. Вътрешно присъщи блага: Участието в практиката позволява на хората да добият специфични, вътрешно присъщи блага – знания, умения, опит и социален капитал, които не могат да бъдат постигнати извън рамките на конкретната дейност.
3. Постигане на достойнство (excellence): Чрез постоянна ангажираност и усъвършенстване участниците постигат достойнство, изразено в постигането на високи стандарти на качеството и ефективността на практиката.
4. Системно разширяване на социалното разбиране: Когато достойнството бъде постигнато, социалното възприятие за благата, свързани с практиката, се разширява системно, като създава по-дълбоко разбиране за възможностите за по-нататъшно усъвършенстване и трансформация (Макинтайър, А. (1981). След добродетелта: Проучване в моралната теория. Университетско издателство на Нотр Дам.).

Този интегриран подход подчертава, че общностното развитие чрез образование не е само метод за предаване на знания, а създава платформа за устойчив социален и културен напредък. Чрез образователни практики, които стимулират активното участие и овластяване на младите хора, се изгражда основата за една по-солидна, съпричастна и конкурентоспособна общност.

Връзката между общностното развитие и образованието в България е дълбока и многопластова, преминаваща през различни етапи на трансформация през последните три века. Историческият преглед разкрива как образованието е било инструмент за социално сплотяване, културно съхранение и икономически напредък на местните общности, но също така и как централизираните модели са ограничавали неговия потенциал за общностно развитие.

Възрожденски период (18-19 век)

През Възраждането образованието играе ключова роля в събуждането на националното самосъзнание и укрепването на българската идентичност. Създаването на килийни училища и читалища е инициатива на местните общности, които осъзнават необходимостта от образование за запазване на културата и езика. Тези училища са финансирани от дарения и доброволни вноски, което подчертава общностната ангажираност към образованието.

Период след Освобождението (края на 19 век – първата половина на 20 век)

След Освобождението се създава централизирана образователна система, която цели да унифицира и модернизира образованието в цялата страна. Въпреки положителните аспекти на този процес, като повишаване на грамотността и разширяване на достъпа до образование, се наблюдава и откъсване от местните нужди и специфика. Общините имат ограничена автономия в управлението на училищата, което намалява възможностите за общностно участие в образователния процес.

Социалистически период (1944-1989)

През социалистическия период образованието е напълно централизирано и подчинено на държавната идеология. Общностното участие е формално и ограничено до изпълнение на партийни директиви. Въпреки акцента върху всеобщото образование, се пренебрегват местните традиции и културни особености.

Преход към демокрация (след 1989)

След 1989 г. се предприемат реформи за децентрализация на образователната система и насърчаване на общностното участие. Общините получават по-голяма автономия в управлението на училищата, но липсата на финансови ресурси и административен капацитет ограничават ефективността на тези реформи. Също така, изтичането на млади и образовани хора от страната намалява възможностите за общностно развитие.

Съвременни предизвикателства и перспективи

Днес българското образование е изправено пред редица предизвикателства, включително ниско качество, функционална неграмотност и несъответствие с нуждите на пазара на труда. Същевременно се появяват и нови възможности за общностно развитие чрез образование, като например:

• Развитие на местни образователни инициативи: Подкрепа за създаване на училища и обучителни центрове, които отговарят на специфичните нужди на местните общности.
• Насърчаване на партньорства между училища, бизнес и граждански организации: Създаване на платформи за сътрудничество, които да осигурят практическо обучение и професионална ориентация на учениците.
• Включване на общността в образователния процес: Участие на родители, местни експерти и доброволци в учебните програми и извънкласните дейности.
• Развитие на общностни центрове за учене през целия живот: Осигуряване на достъп до образование и обучение за всички възрастови групи, с акцент върху развитието на умения, необходими за пазара на труда и активното гражданство.

Изводи

Историческият преглед показва, че връзката между общностното развитие и образованието в България е динамична и зависи от политическите, икономическите и социалните условия. За да се постигне устойчиво общностно развитие, е необходимо образованието да бъде ориентирано към местните нужди и да насърчава активното участие на общността в образователния процес. Също така е важно да се вземат предвид комунитарните принципи, които подчертават значението на общностните връзки и споделените ценности за личностното развитие и социалната кохезия.